Горска киселица

Горска киселица (Malus sylvestris)

Нарича се още дива ябълка. Представлява не много високо дърво, по върховете има бодли. Плодовете са зелени или жълтозелени, сферични, имат горчиво-кисел вкус; среща се из храсталаците и по-светлите гори. Берат се през юни , юли.

В народната медицина дивата ябълка основно  се свързва с пречистването на организма.

Плодовете на киселицата се ползват с успех при депресия, раздразнителност, за отслабване, при високо кръвно налягане, малокръвие, захарен диабет. При треска и грип понижават температурата, а запазени, плодовете и  са особено полезни при пролетен недостиг на витамини.

Режем суровите плодове на шайби или кубчета и сушим в сушилня на 50 градуса.

Приказката за дивата ябълка :

Имало едно време една мечка, която се разболяла много зле. Настинала, вдигнала висока температура и станала много раздразнена, дори сърдита. Не можела да намери мир никъде и решила да седне да се вайка под едно дърво, мислейки си, че поне малко ще ѝ помогне.

Докато се оплаквала от своята съдба, мечката погледнала нагоре и забелязала красивите плодове на дивата ябълка, които висели от клоните. Въпреки че се чувствала зле, мисълта за ябълките ѝ донесла малко радост. „Така и така съм тук, нищо че съм болна, мога поне да си хапна,“ помислила си мечката.

Без никакво усилие (защото никой не я гледа) се изправила на задни лапи и започнала да обира ябълките. Яла една, после още една, и още… И невероятно, но с всяка изядена ябълка се чувствала все по-добре. Раздразнителността ѝ изчезнала, температурата спаднала, а настинката сякаш се разтопила като сняг под слънцето. Освен това, си набавила куп витамини, които ѝ дали сили и енергия.

След като се нахранила добре, мечката се почувствала щастлива и игрива. Танцувала под дървото и благодарила на дивата ябълка за чудотворните ѝ плодове. „Кой би помислил,“ казала си тя, „че лекът за всичките ми болести е бил точно над главата ми!“

Оттогава нататък, всяка година, мечката не пропускала да посещава своето любимо дърво с диви ябълки. И всяка година, когато плодовете узреят, тя се запасявала с тях, за да остане здрава и щастлива през дългите зимни месеци. Мечката и дивата ябълка станали най-добрите приятели, а историята за тяхното приятелство се разказвала из цялата гора.