Бял бъз

Бял бъз плод (Sambucus nigra fructus)

Бъзът е храст или дърво. На мястото на всяко бяло цветче се оформя плод. Брането на плодовете започва през август до края на септември. Плодовете на храстите не узряват едновременно и равномерно. Подбират се само узрелите. Суши се на слънце. В сушилня температурата на сушене не бива да надхвърля 50 градуса.

Плодовете на бъза са антиоксидант, силен имуностимулант, регулират хормоналната обмяна. Диуретично и слабително действие. Препоръчва се при имунни заболявания, туберкулоза, анемия, алергии, запек и за цялостно тонизиране на организма и на нервната система при неврози.

Създадохме прекрасна градина на подходящо място за да могат нашите растения да се чувстват на „своя територия “. Оформихме ги като храсти. Изградихме капково напояване.

Плодовете събираме през края на август и септември, като подбираме само узрелите.

Част от тях сушим в камерна сушилня до 50 градуса , а друга част използваме за направата на нашите студено пресовани сокове.

Легендата за плод бъз :

В далечни времена, когато божествата все още ходели сред хората и ги благославяли, на земята се появило магическо растение  – Черният Бъз. Родено от самата богиня на лечението, Едра, то било благословено с могъщество да пази и лекува телата и душите на хората.

Едно от най-великите му дарове било способността да укрепва щита на човешкото тяло срещу злите духове на болестите. Всяка есен, когато цветовете му се превръщали в магически плодове, бъзът изпращали силен зов към хората да съберат и приготвят от тях еликсири за здраве. Тези еликсири дарявали силна защита срещу злокобните сили на простудите и грипа, като пазели хората здрави през студените и мрачни месеци.

Самите плодове на Черния Бъз, тъмни като нощта и богати на мъдростта на земята, били ключ към подмладяване и възстановяване. Сокът им, когато бил правилно приготвен, служел като еликсир, който връщал силите на изтощените воини и бързо изцелявал рани.

Но Едра предупредила хората: въпреки обилните дарове на Черния Бъз, те трябвало да бъдат уважавани и използвани мъдро. Необработените плодове, листата и кората носели скрита опасност, която можела да навреди на неподготвените.

Легендата за Черният Бъз живее и до днес, напомняйки ни за вечната връзка между човека и природата, и за тайнствените сили, които могат да бъдат отключени с уважение и разбиране.